Само една неделя разлика. Тичаш по зелената поляна, забавляваш се, обляна в смеха на децата, потъваш в прегръдките на доброволците и на тези, които заради теб са дошли в приюта, защото пак е онова бленувано време да те изведат от скуката поне веднъж и този месеца. Изведнъж обаче всичко това сякаш никога повече няма да е възможно. Изпитваш само болка, мъчиш се, но не можеш да се изправиш. Всичко вече е различно, не си себе си сякаш. Не можеш нито да посрещнеш доброволците, нито любимия човек, който всеки ден обикаля всички клетки. "Дали ще успее да ме забележи, не мога дори да му излая?" За щастие успява да те забележи и докато се приближава започва да вижда, че ти не просто си легнала за следобедна дрямка. Ти не можеш да станеш.
С цялото нещастие, което в рамките на една седмица, се стовари върху Емилия, като по чудо тя получи и доза късмет в лицата на Александър и Мария Русеви, и Десислава и Александър Герасимови - две млади семейства, вярващи, че цветята за сватбите им, колкото и да са красиви, няма да оставят нищо трайно след себе си. Затова, вместо стандартните букети, те решили, че помощта към кучетата в общинския приют би допринесла много повече за това поне един живот да бъде подобрен. И ето, че благодарение на техните гости и всички техни близки, които дариха от сърце средства за кучетата от приюта, ние успяхме да покрием първите сметки за прегледите на Емилия в Многопрофилна Ветеринарна Клиника (включително и ЯМР изследване).
За съжаление диагнозата на Емилия се оказа смазваща. Освен че откриха дискова херния, по хода на развитието на заболяването и симптоматиката, д-р Войчев установи, че Емилия страда от остър полирадикулоневрит. При това заболяване първо се парализират задните крайници, след това предните, докато в един момент се стигне до пълна парализа на тялото и невъзможност за дишане. За съжаление точно това се случва и с Емилия в момента. Не можем, нито искаме да си представим какво е да си куче в приют, в обща клетка с още много други, и да си напълно парализиран. Но д-р Войчев ни даде поне малка надежда - имало случаи, в които кучетата се възстановяват и ние, разбира се, моментално повярвахме, че Емилия ще е един от тях. Когато я предадохме в ръцете на специалистите от МВК, ние обещахме на Емилия, че ще направим дори и непосилното за нея, за да може тя да живее и да тича извън решетките на приюта, точно както го правеше до преди само една седмица. Какво следва от тук нататък?
За нея ще са нужни специални грижи: честа смяна на позицията, масажи, ръчно изпишкване, хранене и поене, раздвижване и рехабилитация, за да може мускулите да не атрофират и тя отново да започне да се движи. Хората, които могат да полагат такива грижи се броят на пръстите на едната ръка. И докато се чудим как да се справим с тази ситуация, съдбата ни изпрати на помощ втория късмет на Емилия - Елена, лицензиран ветеринарен физиотерапевт от Германия, която тъкмо пристигна за своята почивка в България. Не можем да повярваме как се наредиха нещата, но Емилия ще получи шанса за професионална рехабилитация, от каквато се нуждае точно в момента. Историята на Емилия ни разтърси, но и ни даде надежда. Накара ни да се почувстваме подкрепени, да се почувстваме късметлии. Тази история, обаче тепърва ще се развива. Тепърва Емилия ще има нужда от още късмет. За това застанали плътно до нея, от сърце ви молим, да подкрепите борбата на Емилия за живот!
Нужно е да покрием останалата част от сметката в МВК, както и закупуването на висококачествена мокра храна, лекарства, консумативи и физиотерапията, които ще са нужни за следващите седмици. Молим ви да ни помогнете с дарение към сметката на организацията:
Получател: Бандата на 1500-те
IBAN: BG83CREX92601061157301
BIC: CREXBGSF
При банка: Токуда Банк АД
Основание: Дарение - късмет за Емилия
Благодарим ви за безрезервната подкрепата и че заставате винаги до тях в тези трудни и тежки битки! ❤️
