Мърфи (Шоки) е нашето Коледно чудо!
Той е пример за преобразяващата сила на обичта и мечтите.
С историята му искаме да ви вдъхнем Коледен дух и да ви пожелаем да творите чудеса!
Ето неговата история през погледа на семейството му - нашите доброволци Деси и Гошо:
"Срещнахме Мърфи в една студена февруарска неделя, по време на организираните разходки в приюта Богров, от които бяхме част вече около година. Когато дойде нашия ред да изкарваме опашатковци, бяхме стигнали до клетка А23. Помня как Рози извади едно клето същество оттам и се насочи към мен. Цялото в расти, почти без козина, слабо и изнемощяло. Каза ми аз да го взема, че е по-особен случай. Първото ми впечатление бяха очите - едни лешникови, големи, почти човешки очи се втренчиха в мен, а опашката леко се размаха в несигурен поздрав. Веднага ме прониза една остра болка, позната ми вече за приюта, но като че ли малко по-силна този път. Тръгнахме към поляната, където той просто легна по корем и започна да се върти из тревата. Въпреки плачевния си вид, освен страха в очите, имаше и някакъв живец, любопитство и топлина. След като се прибрахме цяла нощ го мислех, а няколко дни по-късно, след кратка организация, с приятеля ми се качихме в колата и се насочихме към приюта без реална идея какво ще го правим. Едно беше ясно - не можехме да го оставим така. Закарахме го при прекрасната д-р Габи Панкова за преглед и с изненада установихме, че освен очевидния кожен проблем, кучо беше напълно здрав и в разцвета на силите си - не му дадоха повече от 2-3 годинки. Обръснахме каквото имаше като козина, дадохме му лекарства и се разбрахме да го върнем и да го следим всяка неделя като ходим в приюта. На този етап нямахме възможност да го вземем вкъщи, но в продължение на 6 месеца всяка неделя се връщахме там опознавахме се, разхождахме се и аз тайничко се влюбвах в него все повече. Бях се решила - ще го вземем в края на лятото да го лекуваме и да му намерим дом. Всички редовни доброволци го разпознаваха, защото в летните месеци трябваше да му обличаме тениска, за да не изгаря кожата. Започна да се отпуска все повече сред хората, да му се отваря апетита, да се социализира, ама тези очи все ме гледаха въпросително защо се връща пак в клетка А23. Дойде 28-ми август, денят, в който Мърфи каза сбогом на приюта завинаги. От момента, в който стъпи вкъщи, до днес не е направил нито една беля. Беше най-спокойното куче, а тия очи излъчваха само интелигентност и спокойствие. Впоследствие стана ясно - той си ни беше избрал много преди ние да разберем, че ще имаме куче в крайна сметка идеята беше друга, но пък спонтанното стечение на обстоятелствата го прави още по-съдбоносно .
Днес ще празнуваме Коледа с него, като се надяваме това да бъде така за много години напред. Коледното чудо се случи за него, а за нас той е една сбъдната мечта.
Разходките в приюта ни дават много смисъл, а с това ни решение окончателно промениха живота ни и ни срещнаха с нашата нова любов. Довечера тихичко ще се помолим и за останалите 1500... Весели празници от нас!"
