Образование
Общество
Новини
25.5.2024

Уроци по хуманност - за доброволчеството и отговорността

Сподели статията
Група ученици от 18-то столично СУ седят в голяма зала за лекции. Вдигнали са ръка и се усмихват.
Доброволци на Бандата и част от клуба Агентите на Доброто към столичното училище позират за обща снимка.
Доброволец на Бандата е сниман в гръб. Пред него в залата има множество младежи, които слушат презентыцията на доброволеца.
Ученичка, облечена в тъмна тениска и червена жилетка се е изправила в залата сред своите съученици и с разперени ръце обяснява нещо.
Доброволец на Бандата дава интервю пред репортерка. Камерата, която ги снима, е в десният ъгъл.
На фокус е усмихнато младо момиче, което седи в пълна зала за лекции, заобиколена от своите съученици.
В кадър са две доброволки от Бандата. Едната стои в средата на сцената и презентира. Зад нея върви видео на голям екран. Другата изчаква отстрани.
В центъра на камара е усмихнат младеж с дълга коса и бежова жилетка. Той седи на предните редове в пълна зала за лекции. Около него са застанали неговите съученици.
Оператор жена стои зад висока камера, с която снима части от събитието на Бандата в столичното 18-то училище. До нея е застанала една от организаторките на ученическия клуб "Агентите на доброто"
Доброволка на Бандата стои в преден план на подиума на залата за лекции. Облечена е със светло зелен суичър с лого на Бандата, а зад нея върви видео на голям екран.
Общ план на залата за лекции, на който се виждат в гръб наредените столове и учениците на тях. В дъното на кадъра е подиумът, на който доброволци на Бандата презентират своята кауза.
Млада доброволка на Бандата, облечена с бяла тениска с логото на организацията, обяснява разпалено каузата си. Зад нея има слайд с презентация.
No items found.
No items found.

Да бъдеш доброволец отваря врати. Врати към нови запознанства, към един социален кръг, в който ти е приятно да общуваш. Срещаш хора, които споделят твоята страст към решаването на даден проблем, с който очевидно институциите не могат да се справят сами. И не само…. Много често ти отваря врати и към мечтаната професия, желаното място в университета или стажа. Отдавна не са важни само оценките, с които завършваш училище, а това което правиш извън него допринася. Комисиите за стипендии, бъдещи работодатели, журита на състезания и конкурси - всички те искат да разберат с какво ти лично допринасяш за изграждането на един по-добър свят, независимо в коя държава се намираш. Това, че ние избрахме каузата на бездомните кучета, е една от много сфери, в която всеки млад човек може да се ангажира. Нашата кауза използваме като нагледен пример когато посещаваме училищата, в които ни канят.

Вярваме, че България може да бъде страна без безстопанствени животни. За да сбъднем тази нашата мечта, ние започнахме да влияем на младите хора, които  са в процес на изграждане на мнение, разбирания и схващания за това какво е правилно и какво не е. А това са именно учениците - в повечето случаи не са се докоснали нито до голямата тема доброволчество, нито до проблема с безстопанствените животни в България. Винаги срещаме голям интерес и усещаме в този един разговор с тях импулса, каращ ги да разширят своя хоризонт и да станат едни по-осъзнати и по-отговорни граждани на нашето общество. Виждаме пламъче в очите им, един наивно вярващ в доброто поглед, който говори: “Промяната зависи от всички нас!”

Може да ти бъдат интересни също:

Оранжеви лодки на тъмен фон.
3.9.2024

Включихме се в Реките на Велико Търново

За пръв път Бандата гостува на старата столица чрез фестивала Реките на Града.
Дружелюбно куче в кафяво-бяла окраска е изплезило език и лежи на зелена поляна.
22.8.2024

Надежда за Емилия

Само една неделя разлика. Тичаш по зелената поляна, забавляваш се, обляна в смеха на децата, потъваш в прегръдките на доброволците и на тези, които заради теб са дошли в приюта, защото пак е онова бленувано време да те изведат от скуката поне веднъж и този месеца. Изведнъж обаче всичко това сякаш никога повече няма да е възможно. Изпитваш само болка, мъчиш се, но не можеш да се изправиш. Всичко вече е различно, не си себе си сякаш. Не можеш нито да посрещнеш доброволците, нито любимия човек, който всеки ден обикаля всички клетки. "Дали ще успее да ме забележи, не мога дори да му излая?" За щастие успява да те забележи и докато се приближава започва да вижда, че ти не просто си легнала за следобедна дрямка. Ти не можеш да станеш.