Това е Али. Нежно момиче, което в началото беше свито и недоверчиво. Тази мила муцунка, която някой беше уплашил до степен, че тя се свиваше на топка в дупката на вратичката и беше невъзможно да различиш кое е муцунка и кое дупе. Опитваше се да "изчезне". Дори лакомствата не я привличаха. Но, тя е толкова интелигентна, бързо разбра, че не сме там за да я нараним и позволи на нашата доброволка Ели да я докосва. След няколко съботи дори успя да я изведе на разходка. Беше едновременно неуверена и сякаш благодарна, че има някой до нея. Плашеше се от всичко и от всички и едновременно с това, търсеше подкрепа. Движеха се заедно по една смешна траектория, Ели направо, а тя на зиг-заг в краката ѝ, със свита опашка, която въпреки това на моменти размахваше свенливо. С всяка следваща разходка, Али се отваряше за нас, доброволците, осанката ѝ беше все по изправена, а погледа и вече сияеше при среща с куче или човек. Тя е самата нежност. Протегнете ли ръка да я погалите, тя веднага ще легне и ще ви покаже коремчето си.
Али все още се плаши от мъже, но никога не е показвала агресия, по-скоро ще залегне към земята ако се чувства несигурна. Убедени сме, че когато напусне стресиращата за нея среда и я замени с истински или приемен дом, ще разцъфти и придобие увереност. Али е социална с хора (повече с жени отколкото с мъже )и други кучета. С любопитство изучава поляната всяка седмица, но 30минути внимание на седмица са крайно недостатъчни за едно куче.
Вижте повече от Али тук
