Джинджър
Джинджър – едно весело, любопитно и игриво момче, което трябваше да опознава света и да приключенства, но на което се наложи бързо да свикне с мисълта, че ще прекара детството си в клетка.
Джинджър беше доведен в приюта в Сеславци през лятото на 2022 г., тогава беше още малко кученце на не повече от годинка. Не знаем каква е историята му преди приюта и защо се беше озовал тук. По онова време, той беше едно весело, любопитно и игриво момче, което тепърва трябваше да опознава света, но на което се наложи бързо да свикне с мисълта, че ще прекара детството си в клетка.
Джинджър е много енергичен и активен, на моменти дори хиперактивен, нетърпелив и жадуващ за игри и приключения. Когато дойде време за разходка, той винаги стои на първа линия в клетката и нетърпеливо скача, докато дойде и неговото време да излезе. На толкова енергичнo и активнo куче, животът в тясната клетка е изключително труден. Липсата на физически и ментални упражнения му се отразяват тежко.
Съботните разходки са истински празник за Джинджър, по цяла седмица той чака нетърпеливо времето, в което ще получи своите 30 минути свобода, забавление и лудории. Джинджър има толкова много енергия, че не винаги я използва по най-правилния начин. От превъзбуда и вълнение, понякога се случва да се скара с някое куче на поляната. С доброволците е послучен и изпълнителен, ходи добре на повод.
Късметът му се усмихна и през пролетта на 2024 г. той беше харесан от семейство с малки деца и осиновен. За съжаление обаче, историите за осиновяване не винаги са с щастлив край. Не винаги е толкова лесно да се затоври страницата на тежкия приютски живот и да се отвори нова, в която да се пише новата история – за щастие, радост и приключения с новия верен приятел. Понякога, хората и избраното от тях куче просто не са един за друг. И не винаги приказките завършват със „ И заживели дълго и щастливо“.
Животът на Джинджър извън приюта продължи само шест месеца, след което се озова обратно тук. В началото нещата изглеждали наред, той бил послушен и изпълнителен, всички му се радвали, но не след дълго се появили и проблемите. Оказва се, че той не може да живее с други домашни любимци, проявявал ревност и искал цялото вниманието да бъде само върху него. Вероятно и границите му са били прекрачвани, не винаги се разбирал с децата. Килограмите също се увеличили, явно не е бил хранен правилно и разходките му не са били достатъчни и така... след поредица от предизвикателства и проблеми, шест месеца по-късно, Джинджър се озовава обратно в приюта.
Най-тежко за едно куче от приют е да разбере какво е да има дом, семейство и любов и след това да попадне зад решетките отново. Голяма част от кучетата се сриват след такова преживяване, но не и Джинджър. Въпреки случилото се, той не е загубил вяра в хората и доброто. Откъде знаем ли? Ще разберете много лесно, щом погледнете тази усмихната муцунка. А очите му - весели, игриви и пълни с живот.
Момчето кипи от енергия, важно е бъдещият му стопанин да води активен начин на живот и да може да му осигури дълги и разнообразни разходки и походи, където да може да изразходва огромната енергия, която носи в себе си. Джинджър има още много какво да учи. Вярваме, че освен физически упражнения, важни за него биха били и психическите стимулации. Менталните упражнения са също толкова полезни за активно и енергично куче като Джинджър, колкото и физическите. Вярваме, че с позитивен подход, постоянство и работа, той ще показва все повече положителни страни на характера си.
Предвид опита от предишното осиновяване, не е желателно в семейството да има малки деца и други домашни любимци.
Още за Джинджър може да откриете тук : https://www.youtube.com/shorts/Ginger
Дали все пак Джинджър е онова липсващо парче от пъзела? Дали там някъде е Човекът с когото той истински ще си пасне. Този, който ще му даде любов, дом и топлина, но не за малко, не на заем, а завинаги.
Дали приказката все пак ще завърши „ И заживели дълго и щастливо“.