Ичи

Update - 16-ти февруари 2025 г.

През изминалия месец, тримата съквартиранти - Ичи, Сани и Слав, напуснаха клетката си в Сеславци. Те обаче не поеха по пътя към нови хоризонти и щастлив живот, открили своя си човек, а бяха преместени в друга клекта, в друг приют - този в Слатина. И отново, историята се повтаря, героите са същите, животът им е същия, все така сив и еднообразен, само клетката е малко по-различна.

Дали съдбата ще предложи на Ичи нещо друго от нова клектка.

Дали някога и тя ще научат значението на думата - вкъщи.

Ахх, как ни се иска да вярваме, че приютите са междинна станция, а не крайна дестинация.

За съжаление обаче, за една голяма част от приютските кучета, те си остават тяхната последна спирка.

‍

20-ти ноември 2024 г.

През 2021 г., в приюта в Сеславци постъпиха три уплашени, объркани и треперещи сестрички, тогава те бяха на около годинка. Не знаем историята им преди това, можем само да гадаем какво бяха преживели - в очите им се четеше болка, ужас и страх. Кръстихме ги Ичи, Ния и Сани, в превод от японски - едно, две и три. Такава беше и последователността в която всяка една от трите ни се довери и ни допусна до себе си. Първа беше Ичи, след това - Ния и последна – Сани.

Ния свикна бързо с хората и заобикалящата я среда и още през първата година напусна приюта. Ичи и Сани останаха тук, все така уплашени и неразбиращи какво точно се случва, годините се нижеха, а приютът продължаваше да бъде техен дом. Двете са неразделни, подкрепят се и се пазят взаимно, често може да ги видите сгушени една до друга или една върху друга. Може би, точно тази връзка ги държи, за да не угаснат през всичките тези години тук.

Първата година от престоя си тук Ичи прекара само в клетката. Когато идваше събота, време за разходки и останалите кучета скачаха и чакаха нетърпеливо да бъдат разходени, тя се скриваше в дъното на клетката. Изпитваше страх и ужас от непознатото, до един момент обаче, когато се появи нейната доброволка. Тя взе много присърце Ичи и сестричката ѝ Сани. Всяка събота, прекарваше доста време с тях, социализираше ги и се опитваше да им покаже, че хората и заобикалящата среда не са страшни. Вложи много любов, време и постоянство, въпреки това, Ичи беше недоверчива.

Отне повече от шест месеца, докато дойде моментът, в който Ичи позволи да и се сложи нагръдник и да излезе на поляната. В началото не ни се получаваше на собствен ход, гушвахме я и я изнасяхме. Постепенно се отпусна, започна да се радва, че излиза. На поляната ставаше все по-уверена, седмица след седмица, а разходките и все по-дълги, беше си обаче недоверчива към двукраките и избирателна към себеподобните. В началото търсеше само сестра си и своята доброволка, но малко по малко, с доста работа и усилия, започна да допуска и други хора до себе си.

Ичи е любопитна, наблюдателна и много изпълнителна. Тя е куче от приют, което рядко излиза и почти няма обучение и въпреки това знае, че "стоп" означава, че трябва да спре и "ок" - че може да продължи. Команда "седни" също е в нейния репертоар. Малко е инатлива, когато се страхува да продължи в непозната посока, започва да се мята и всячески опитва да махне повода с предните лапи. Движенията ѝ са толкова отработени, че все едно наблюдаваш ръцета на човек, а не кучешки лапи. Дойде ли такъв момент се налага просто да отстъпим.

Все още се борим заедно да преодолее недоверието към човеците, особено от мъжки пол... Но, седмица след седмица, момичето показва все по- голям напредък!

За съжаление, на места като приютите, плахите, свити и недоверчиви кучета, много трудно успяват да се пречупят и да разгърнат потенциала си. Някои достигат до определен етап в развитието си, който няма как да надградят, други пък загубват себе си още повече. Вярваме, че в нормална и спокойна среда, Ичи ще успее по-бързо да се отпусне и довери. Тя е много любопитно и умно куче, в нея виждаме желание да учи и опознава нови неща, което ни дава сили да вярваме, че с нужната подкрена, тя може да постигне още много.

Ичи би била подходяща за хора, които не водят толкова активен начин на живот, но които имат опит в отглеждане на кучета и притежават достатъчно търпение, спокойствие и време, за да могат да извървят заедно пътя към трансформацията.

Момичето изпитва страх от шумове, претъпкани места и много хора, подходящо място за нея би било малко градче, спокоен и тих квартал или къща с двор.