Лорейн
Лорейн, момичето с големите кадифени очи, което просто не можеш да подминеш без да искаш да я погалиш. Очи, които ти говорят, които сякаш надникват в теб и те хващат за душата с въпрос ти ли си моят човек, ти ли ще ме вземеш, за да ти дам цялата си любов и нежност?
Лорейн е кадифено мекичка, първата ни мисъл е да я нагушкаме винаги, когато влезем в клетката. Но знаем, че колкото по-бързо я облечем, толкова по-бързо ще излезе на поляната за своите 30 минутки разходка, развлечение, наградки и галене. Затова бързо екипираме момичето и я изпращаме на поляната. Тя е доста спокойна, даже стеснителна, деликатна, разхожда се спокойно, внимателно, някак царствено дори, не те дърпа насам-натам, дори малките посетители на приюта успяват да я разходят. Прави кръгчета с нейните приятелки по поляната, получава лакомства, а понякога спокойно си лежи и препича на слънце в заграждението, ако времето е подходящо. Обича да я галят, много даже и те поглежда по нейния си начин и ти казва хайде, още, недей да спираш. Всеки път се надяваме, че това деликатно момиче ще грабне някого, защото тя заслужава меко легло и много гушкане, разходки, в които да опознава света и всеки ден да научава, че той може да бъде и прекрасен, че извън клетката има и друго и че щастието дебне някъде там и ще намигне и на това чувствително момиче. Едната приятелка на Лорейн - Алма беше осиновена, а другата преместена в Богров, което съкруши нашето момиче, надеждата в очите и постепенно угасна, а на нейно място се появи страхът, страхът от новите съквартиранти, от неизвестността, от въпросът “какво ще стане с мен?”.
