Жаклин

Когато си бебе и се озовеш от улицата в приют, вероятно си казваш: “Е добре, няма да спя на студа повече, имам си вътрешна по-топла част на клетката, имам някаква храна всеки ден, о, имам и приятели, не е зле положението”. Дори всяка събота идват хора, които те извеждат на една хубава полянка, галят те, радват ти се, черпят те с лакомства и животът изглежда по-хубав. Част от новите ти приятели може да се окажат по-лакоми и да не ти дават много да хапваш, но пък я има надеждата, че ти си много сладко мъниче и някой ще се влюби в теб и ще те отведе вкъщи.

"Вкъщи" е една от най-мечтаните думи, но времето минава, порастваш постепенно, а още си там. Започваш да ходиш на повод, обожаваш галенето и гушкането, които получаваш, много си добричък, дори дечицата са спокойни с теб, а ти обожаваш човешкото внимание. Разхождаш се отлично, душиш си, дружелюбен си с другите четириноги, които срещаш, изобщо по всичко личи, че ти си куче мечта и не разбираш защо все още си в приюта.

И така до деня, в който напускаш малкия приют и се озоваваш в пъти по-голям такъв - на бетон, където няма разходки всяка събота, а в най-добрия случай веднъж месечно. Озоваваш се там, сред още 1500 кучета, които също като теб мечтаят да напуснат това място и да разберат какво е то да имаш дом.

Шансът да те забележат и припознаят като своето куче значително намалява и се чудиш защо на мен? Обаче макар и ти да не знаеш, онези помощници на дядо Коледа, които преди те извеждаха, не са се отказали от теб и не приемат мисълта да си останеш там, на бетона, а продължават да опитват да влюбят някого в твоята прекрасна душа и в прекрасната ти външност също разбира се.

Това е съдбата на Жаклин, която все още чака там - на бетона, не изгубила надежда...

Още за Жаклин може да откриете тук:

https://youtube.com/shorts/YsaKy-sEUHk?si=qUdUNyi_Qvhdms75

https://youtube.com/shorts/JWrvW-a1ZiY?si=4izm523bevUwEXRp