Срещите ни с ученици и младежи винаги са заредени с много емоция и любопитство. За нас е важно да можем по достъпен и интересен начин да провокираме дискусия и разбиране за проблемите на безстопанствените животни, кой допринася за тях, и как всички ние можем да помогнем за тяхното решение.
В началото на тази година гостувахме на Частна гимназия „Меридиан 22“. Приехме поканата да разкажем на учениците от горните класове за нашата организация, кауза и мисия, да поговорим за доброволчеството и как то развива важни умения. С нас беше Гунар от Богровския сектор Д, клетка 29. Клетка, която той напусна преди една година, за да получи шанс за добър живот, и както видяхме - да даде шанс на една зала млади хора да усетят, че от всички нас зависи как ще изглежда средата в която искаме да живеем.
Срещите ни често са емоционални. Особено когато показваме с кратко видео мястото, където работим и мащаба на проблема, който касае всички ни. Този път нашият четириног придружител пое ангажимента да утеши болката, която предизвика видеото. Както стоеше до нас Гунар, изведнъж реши да тръгне, не към кого да е, не към наградките, не към изхода, а към ученичка, която не успя да потисне сълзите си от видеото. Гунар отиде право при нея и успя да ѝ даде кураж, че заедно можем да превърнем безнадеждния плач от тъга, в сълзи от щастие.
Благодарим на ръководството на Гимназия "Меридиан 22" за поканата.
---
Every time we prepare ourselves the same way for the meetings with students. Every time we are being asked almost the same questions and every time we are trying the same way to raise awareness within the young people about the problem with the stray dogs in Bulgaria and the solutions that are available. However, this time something was different. With us was Gunnar from Bogrov’s sector D, cage 29. A cage that he had left a year ago to get a chance for a good life and as we saw - to give the young people the chance to understand right on the spot that it depends on all of us what the environment we want to live in will look like.
Our meetings are often emotional, especially when we present a video that gives a short insight into the place where we work and into the scale of the problem that concerns us all. This time our calm companion took it upon himself to comfort the pain the video caused. As Gunner stood beside us, he suddenly decided to walk, not towards anyone, not towards the treats and not towards the exit, but to a student who couldn't stop her tears after seeing the video. Our Gunner went straight to her and managed to stop the flow of tears and give her courage that together we can turn the hopeless crying of sadness into tears of happiness.
